Коста Хаджипакев

Костаки (Коста) Хаджипакев (или Хаджипаков) е роден през 1845 г. в Плевен. Произхожда от заможния плевенски род Хаджипакови. Семейството на Костаки го изпраща във Влашко като съдружник на българин, който държи фабрика за царевично брашно. След призива на Раковски за организиране и изпращане на бунтовни чети в Българско, Костаки решително изоставя мирните си занимания и с присъщия си ентусиазъм се включва в революционната борба. Търси Филип Тотю и на опитите на войводата да го разубеди с думите: “Ти си млад, учен даскал и син на търговци. Не си имал случай да ходиш по дъждове, снегове и бури, по горите и планините. Нито пък да носиш товар на гърба си и да се бориш с турците”, отвръща: “Аз съм човек като другите. Ще свикна!”. Костаки е между 12-те останали живи четници, с които Филип Тотю пробива кордона на турската потеря в боя на 17 май 1867 г. при с. Върбовка, Великотърновско. Ранен, три дни преживява в гората, намира го местен, който впоследствие го издава на турските власти в Килифарево. На 1 юни, под свирепа охрана окованият в синджири Костаки е откаран в Свищов. На 11 юли 1867 г. Костаки Хаджипакев е обесен в Русе. Бил е на 22 години. Паметникът се намира в края на улицата носеща името на “Коста Хаджипакев” при пресичането и с улица “Дойран” в Плевен.