Александър Стамболийски

Александър Стоименов Стамболийски е роден на 1 март 1879 година в село Славовица, Пазарджишко. Учи в земеделско училище с Садово и в лозаро-винарско училище в Плевен. Още много млад е запленен от земеделските идеи и участва в учредителния конгрес на Българския земеделски съюз. Следва философия и агрономия в Германия, но не успява да завърши поради заболяване от туберкулоза. Завръща се в България и незабавно се включва в активния политически живот. Народен представител е в XIV, XVI, XVII, XVIII, XIX и ХХ Обикновено народно събрание, както и в V Велико народно събрание. Превръща се в безспорен лидер на земеделските сили в Царството. Противопоставя се на участието на България в Първата световна война и след подписването на Солунското примирие става един от най-авторитетните политици в държавата. През 1919 година е министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството в коалиционното правителство на Теодор Теодоров, а от 6 октомври същата година е и министър-председател на България. В това си качество подписва Ньойския диктат на 27 ноември 1919 година и чупи писалката си в знак на несъгласие с тежките клаузи, наложени от държавите победителки. Стамболийски управлява България до 9 юни 1923 година, когато е свален от власт чрез преврат, извършен от силите на Военния съюз и Народния сговор. Земеделският водач е убит във вилата си в село Славовица на 14 юни 1923 година от членове на ВМОРО.