Гена Димитрова

Гена Димитрова е родена на 6 май 1941 г. в село Беглеж, Плевенско. Началото като певица се поставя още в детските години, когато нейният талант е забелязан от първия ѝ учител по музика – Иван Генков, който ѝ предрича бляскаво бъдеще. За да може да се издържа, работи като миячка на съдове в стола на Консерваторията, за което е подигравана от по-заможните си колежки. Завършва през 1964 г. при водещия вокален педагог Христо Бръмбаров. През 1964 – 1966 г. е в майсторски клас към Консерваторията, след което става стажант в Софийската опера, където изпълнява няколко малки роли. През 1966 г. е на специализация в Студиото за млади оперни певци към „Ла Скала“ в Милано. Големият ѝ успех идва на 27 декември 1967 г. с ролята на Абигаил в „Набуко“ на Джузепе Верди. През 1970 г. Димитрова е победител в Международния конкурс за млади оперни певци в София. През 1971 г. е на турне във Франция с италианска оперна трупа, представяща операта „Силата на съдбата“ от Джузепе Верди. Краят на стажа ѝ е в първите дни на 1972 г., когато изпълнява в „Ла Скала“ Амелия, заедно с Пласидо Доминго и Пиеро Капучили. През следващите години Гена Димитрова се налага като една от водещите изпълнителки в Италия. Най-успешният период в кариерата на Димитрова е десетилетието след 7 декември 1983 г. когато е премиерата на постановката на Франко Дзефирели на „Турандот“ в „Ла Скала“, в която участва и тенора Пласидо Доминго. Гена Димитрова провежда майсторски класове в консерваториите на Атина, Рим, Будапеща, София и др. Работи с млади таланти, организира техни участия и концерти и участва като изпълнител на техните концерти. Едни от нейните ученици са Елена Баръмова и Байса Дашням. Гена Димитрова умира на 11 юни 2005 година в Милано. Тя е българска оперна певица, сопран, една от най-големите опeрни певици на всички времена.