Сръбско-българската война започва на 14 ноември (2 ноември стар стил) 1885 г., когато Сърбия, недоволна от осъщественото Съединение на Княжество България с Източна Румелия, обявява война на България. По това време Русия, която подкрепя младата българска армия с висши офицерски кадри, с цел създаване на самостоятелна войска, изтегля своите инструктори. Българската победа в тази кратка война, наричана „капитаните побеждават генералите“, е предпоставка за международното признаване на Съединението на Княжеството с Източна Румелия.
През Балканската война (1912 – 1913) полкът влиза в състава на 9-а пехотна плевенска дивизия и взима участие в атаките при Чаталджанската позиция (4 – 6 ноември 1912) и по-точно в участъка Каракол – Нокта – Курт-дере. От 3 до 31 март участва в боевете източно от с. Акалан. През Междусъюзническата война (1913) полкът остава в състава на 9-а пехотна плевенска дивизия, сражава се срещу сърбите при Габровци по десния бряг на река Тимок (22 – 25 юни) и срещу гърците при Мехомия и Пределските ханчета (в хода на Кресненското сражение, 17 – 18 юли). Участва в битката за Дойран.
Паметникът на 4-ти пехотен плевенски полк е издигнат в памет на загиналите в Сръбско-българската война – 1885г. Построен е със средства на полка и близките на загиналите. Паметникът е разположен в Градската градина на Плевен.
Leave a Reply