Стоян Заимов

През 1869 г. се запознава с Васил Левски, влиза в основания от него революционен комитет и става куриер на комитетската поща. Като един от основателите на Гюргевския централен революционен комитет, Заимов се включва в организацията на Априлското въстание и е избран за апостол на ІІІ Врачански революционен окръг. След неуспеха на въстанието е осъден на смърт. Скоро присъдата му е заменена с доживотно заточение в крепостта Сен Жан д`Акр в Палестина, където дочаква края на Руско-турската война. След Освобождението Стоян Заимов заминава да учи в Русия. Завърнал се в България той учителства в Шумен, Варна и Кюстендил, пише методически правила и учебници, превежда педагогическа литература. През 1903 г. става директор на Националната библиотека.
Голяма е заслугата на Заимов за създаването на поборнико-опълченските дружества в България и изграждане паметниците на признателност. През 1892 г., на Втория конгрес на дружествата, се приема решение за формирането на комитета “Цар Освободител Александър ІІ”, чиято основна задача е да събере нужните средства за построяване паметник на Александър ІІ и дом за българските ветерани, поборници и опълченци. За председател на комитета е избран Стоян Заимов. В периода 1903-1907 г. Комитетът изгражда паметника на цар Освободител в София, Параклис-мавзолея и Скобелевия парк в Плевен, превръща в музеи къщите в Плевен, Пордим, Г.Студена и Бяла.
На 15 август 1908 г. е назначен за пръв директор на Управлението на Военно-историческите къщи музеи и паметници, със седалище Плевен, която длъжност заема до края на живота си.